В днешния брой на в. "24 часа" политологът Стефан Гамизов отговаря на обвинения на журналистката Велислава Дърева. В неговия отговор има коментар на случващото се днес в България, като се правят сериозни асоциации с важни и драматични моменти от не толкова отдавнашни исторически събития в Европа.

"Чудя се, ако по някакъв начин е възможно да пренесем хората, които причиняват толкова нещастие на българите сега, във времената на Хитлерова Германия, кой от тях на чия страна ще застане. Олигарсите, които крадат и плащат да се подменя истината с лъжа; политиците, които покровителстват олигарсите; мутрите, които вършат мръсната работа; назначените интелектуалци, замъгляващи реалността; страхливците, отказващи да следват задълженията си, както Конституцията им е вменила", задава риторичните си въпроси авторът.

Стефан Гамизов споделя, за стара своя публикация, след като е гледал "лекция" по телевизия СКАТ на тема "глобалният еврейски заговор, който цели изтребването на българския народ".

"Тогава написах, че концепцията на злото за газови камери не е мъртва - просто познанието я направи трудно осъществима в познатия мащаб и структура. Но тя е жива и винаги, когато общественият организъм стане слаб, се събужда за нов живот, прикрита под някаква форма на човешка безотговорност", споделя Гамизов. 

Политологът е категоричен, че "Българският фашизъм няма свастики и факли. Той си има чалга и простаци. Но убива със същата скорост нацията, както истинският. Разбира се, думата фашизъм е алегория, но резултатът е същият. Много на нула срещу България и българите", завършва Гамизов.

Според него е много важно да бъде спазвана границата на цивилизоваността, колкото и да е "трудна за опазване и е много страшно, когато се пресече. Но най-страшно е, когато тази граница се пресича от хора, присвоили си образа на морални съдници."

В този контекст политологът подчертава, че публичната атака срещу гражданска критика е сред първите симптоми на началото на всяка диктатура или насилие върху свободата. Всяко организирано насилие по правило се осъществява от хора, които са морално и ментално ограничени и поради тази причина винаги търсят подкрепа и легитимност за своите действия чрез "утвърдени" и "публични" авторитети, уточнява Гамизов.  

50