Издълбан надпис "Турция" оскверни войнишки паметник край "Люлин"

    

Турското знаме и надпис с името на южната ни съседка са издълбани на ръка върху паметника на загиналите трагично 14 български войници на Околовръстното шосе край столичния квартал "Люлин".

Това видя на място репортерски екип на Дарик радио. Името на Турция и знамето й са придружени с датата 11 юли 2008 година. Те са издълбани в бетона, използван за замазка от задната страна на войнишкия мемориал.

Преди двайсетина дни паметникът беше преместен от строители на турската компания "Мапа ченгиз" със стотина метра към кръстовището за "Филиповци", защото попадаше в трасето на строящата се от турската фирма автомагистрала "Люлин".

Припомняме, че вечерта на 11 август 1995 година 14 войници от строителни войски изгоряха живи, след като камионът, с който се прибираха към поделението в "Обеля", се удари в трактор и се запали.

Единственият оцелял е 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. Днес той отказва да прави каквито и да било изявления за случилото се. Не желае да си спомня за зверската катастрофа и за армията. Семейството му също отказва коментар.

Според различни версии е имало поне 40-50 души, спрели на пътя, които са станали свидетели на жестоката катастрофа. Сред тях е и вече покойният подземен бос Иво Карамански. Той пътувал с лек автомобил зад военния камион. Разследването установило, че с него в колата са се возили двама полицаи. Оказа се, че е имало и втора кола на Карамански, в която е пътувал още един униформен, но не са могли да намерят кой е.

Делото още не е затворено и по него се работи, но е с гриф "Строго секретно". Разследването по случая е сага с неизвестен край. Най-вероятно никога няма да стане ясно какво точно се е случило и има ли виновни за катастрофата.

Няма и кой да помогне в разследването - всички са мъртви, включително и прокурорът по делото Николай Колев. В хода му се оформят над 10 хопотези. Пет от тях отпадат още на първия месец след инцидента - техническа повреда на камиона, опит да се избегне неравност по пътя, прилошаване на шофьора, силна преумора на ефрейтор Тодоров и скандал в кабината на камиона.

Активната работа започва по следните версии - евентуално покушение срещу войниците, неосъществен атентат срещу Иво Карамански, взрив в ГАЗ-ката и престрелка, в която е ранен шофьорът, вследствие на което губи управлението.

Има обаче и други нелепи хипотези, които започват да се ширят в обществото.
Не е правен следствен експеримент, няма транспортна експертиза.

Смъртта си намират - 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, шофьорът на камиона - 19-годишният ефрейтор Юлиан Тодоров, ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шанков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балджийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов.

Имената им днес помнят само техните майки и прокурорите, които работят по делото в Софийската военноокръжна прокуратура.