Докладът на ЕК за България - в центъра на вниманието на "Economist"

    

Въпреки това докладът има ефект, отбелязвайки липсата на каквито и да е убедителни резултати в борбата с корупцията и "тежкия проблем" с липсата на отчетност и прозрачност при разпределението на европейските фондове. Комисията обяви строги санкции, спирайки помощи в размер на 486 милиона евро. Ако не се отбележи напредък, сумата ще се увеличи още през ноември (тази година).

Обещанието на българския премиер Сергей Станишев предизвиква "оправдан скептицизъм" сред експертите. Не буди доверие и назначаването на Меглена Плугчиева за министър по европейските фондове. Според европейците, фактът е, че българските усилия не са дали практически никакъв резултат, а всички закони и инициативи нямат практическа, а само публична стойност.

Всъщност публичните фигури изглеждат зловещо и съществуват подозрения за връзките им с бандити и финансови престъпления. Писмото на ОЛАФ обвинява политици в създаването на "политически чадър" над престъпници, откраднали милиони евро, предназначени за българската провинция. Според ОЛАФ, "влиятелни сили" в политиката и администрацията "не са заинтересовани" от наказването на лицата, свързани с криминални босове. Припомнят се и корупционните скандали с Веселин Георгиев и Румен Петков.

Изводите от европейска гледна точка: престъпността, корупцията и слабата съдебна система са взаимноподсилващи се проблеми, а властите изглеждат безпомощни срещу организираната престъпност. Това, което скандализира обикновените българи е, че тяхната страна, като най-бедна в ЕС, губи поредния си шанс да се модернизира. С известно учудване "Economist" отбелязва, че критиките, които могат да доведат до защитна реакция в други страни, всъщност се посрещат добре и повишават популярността на ЕС, докато тази на управляващите продължава да спада.

Въпреки това правителството изглежда решено да издържи внесения вот на недоверие идната седмица, а на изборите следващото лято се очаква Бойко Борисов да се представи добре поради динамичния си имидж. Същевременно, според анализаторите, миналото му е показателно точно за тази политическа среда, от която България трябва да се отърси.

В заключение, изборът на евробюрократите е сложен: наливането на пари на европейските данъкоплатци в най-корумпираните нови членки на съюза би могло да дискредитира ЕС пред евроизбирателите. Въпреки незадоволителното представяне на двете страни обаче, еврократите разбират, че острите критики и строги санкции могат да обезсърчат тези, които се опитват да поправят нещата и да подкопаят надеждите за членство на други балкански страни.

Въпреки всичко, малцина вярват, че новите страни-членки ще са по-добре извън съюза, отколкото в него, което принуждава европейските управляващи да търсят баланс между общественото недоволство в собствените си страни и това, което би било най-добро за развитието на самия съюз.