Интеграцията в ЕС – единствена политическа алтернатива за Западните Балкани

    

"Няма жизнеспособна политическа алтернатива на интеграцията в ЕС за страните кандидатки и за страните, желаещи да станат кандидатки", посочи македонският президент Бранко Цървенковски, домакин на срещата, събрала ръководителите на 19 страни.

Той посочи, че страните участнички са съгласни да положат допълнителни усилия за гарантиране на стабилността и благоденствието на региона.

"Процесът на европейската интеграция не трябва да се смята за завършен без пълното интегриране на всички държави от западните Балкани и на Украйна в НАТО и ЕС", добави Цървенковски.

"Кандидатките за ЕС трябва да ускорят необходимите реформи, докато ЕС ще подкрепя техните усилия", каза още той.

Участниците в срещата на върха изразиха съгласие, че икономическото развитие и просперитетът са главни приоритети на страните.

България бе представена от президента Георги Първанов.

Той посочи, че форумът служи за обмен на информация в неформална обстановка, за отворен диалог за района и за европейската политика тук, но според него 15-годишният период, в който се провеждат срещи от подобен формат, очертава вече и проблеми.

Първанов предлага да се търси по-голяма ефективност в дебата и да се налага по-голяма прагматичност, като се настоява за по-голяма конкретика в дискусията по различните теми. "Нужен ни е по-голям коефициент на полезно действие", заяви още българският президент.

"България подкрепя европейската перспектива на страните от Западните Балкани и на Турция", заяви още Георги Първанов, но уточни, че приемането на всяка от страните трябва да става след индивидуално покритие на нормите и критериите, които съюзът налага.

Според Първанов има видимо отстъпление от Солунския дневен ред за разширяването на ЕС, което може да се дължи на натрупана умора от този процес.

Една от главните обсъждани теми бе и въпросът за Косово.

Цървенковски изтъква, че участниците в срещата имат различни позиции за Косово. Според него обаче всички са съгласни, че стабилността на региона е от най-голяма важност.

"Сърбия никога няма да признае Косово", заяви от своя страна президента на страната Борис Тадич, предаде агнция Макфакс.

"Признаването на независимостта на така наречената държава Косово е опасен прецедент, който дестабилизира не само регионът на Югоизточна Европа, но и целия свят", подчерта Тадич.

"Сърбия със своята принципна политика, като се опира на международното право, защитава своята териториална цялост и не желае да участва в процес, който застрашава мира в света", допълни Тадич.

Сръбският президент поясни, че интеграцията на Сърбия в Европейския съюз не може да бъде свързвана с независимостта на Косово.

"Докато аз съм президент, никога няма да я признаем", категоричен беше Борис Тадич.

Той междувременно изказа и голямото си недоволство от оправдателната присъда на бившия косовски премиер Рамуш Хардинай и поздрави прокуратурата на Хагския трибунал, която иска да поднови процеса.

Според Тадич оправдателната присъда се дължи на убийствата и заплашването на свидетели по процеса.

В срещата участваха делегации от 19 страни, 17 от които бяха водени от държавните глави. Поради неотложни задължения в Охрид не присъстваха президентите на Италия Джорджо Наполитано и на Румъния Траян Бъсеску.

Инициатор за провеждането на срещи на държавните глави от Централна Европа е бившият австрийски президент Томас Клестил. През 1992 г. той съгласува инициативата си с президентите на Чехословакия Вацслав Хавел, на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и на Унгария Арпад Гьонц. Фактическото начало на процеса на ежегодни срещи е поставено през 1994 г., когато в него се включват президентите на Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария и Словения. България беше домакин на Тринадесетата среща, която се проведе във Варна.